Крампус наказва непослушните деца на Коледа

<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"> <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuksRsAT-ZhD9N32RiTDXRxQeQWe14FQ6RQnHH8xr54MOJqVgxbfV299TjEJqYbiN3or76gkIHYJ0qfORPj2isB0q-Mb-ON56a3WS73bBiOtmXPSiJdfKDAVQe7c2RLMP_mDJf2Axs1sI/s1600/krampus.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="448" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiuksRsAT-ZhD9N32RiTDXRxQeQWe14FQ6RQnHH8xr54MOJqVgxbfV299TjEJqYbiN3or76gkIHYJ0qfORPj2isB0q-Mb-ON56a3WS73bBiOtmXPSiJdfKDAVQe7c2RLMP_mDJf2Axs1sI/s640/krampus.jpg" width="640" /></a></div> <br /> Преди коледните празници в някои алпийски страни освен легендата за Дядо Коледа се разказва и за демоничния Крампус, който наказва палавите деца през годината с бой и мъчения.<br /> <br /> <h2 style="text-align: left;"> Преданието за Крампус е разпространено в Австрия, Германия и Унгария. </h2> Името му в превод от немски език означава животински нокът. Чудовището обикаля заедно с Дядо Коледа, но вместо да раздава подаръци, Крампус взема една пръчка и пребива непослушните деца.<br /> При прекалено капризните малчугани, на които не може да се угоди, Крамус е дори по-жесток. Той отвлича непослушното дете, като го поставя в чантата си и го отвежда в своята пещера, за да го изяде на Коледа.<br /> <br /> Според други версии на преданието Крампус е водел децата в замъка си, като ги хвърлял в морето.<br /> Фолклорното същество става много популярно през XVIII-XIX век. За кратко църквата забранява разказите за него, тъй като догмата се противопоставя на всякакви легенди, свързани с демонични създания.<br /> По-късно обаче тази забрана се отменя и Крампус си остава спътникът на Дядо Коледа в народното съзнание. Днес легендата за Крампус все още се пази. В някои части на Европа дари се чества т.нар. Ден на Крампус.<br /> <br /> На всеки 5 декември в Бавария почитат коледния демон, преобличайки се като него, и дори организират голям карнавал в негова чест с цел наказанията му преди коледните празници да са по-леки.<br /> Според народните представи Крампус е рогато същество, покрито с черно-кафяви косми и с копита. С външния си вид много прилича на образа на Дявола.<br /> Крампус носи със себе си верига, дървена пръчка и чанта, с които да наказва непослушните през година, а според някои и дори да ги взима със себе си в Ада.<br /> Неговият образ е измислен, за да напомня на децата да се държат добре, защото в противен случай не само че няма да получат коледни подаръци, но и ще ги чака жестоко наказание.</div>

Крампус наказва непослушните деца на Коледа

Преди коледните празници в някои алпийски страни освен легендата за Дядо Коледа се разказва и за демоничния Крампус, който наказва палав...

ТЕ ТИ, БУЛКА СПАСОВДЕН - ПРИКАЗКА

<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo6LPADUWTKbwnmiXj24O6e3so5vN4nF7VgTFA9D0J3if_ibPAQKo-_MVFLmem3h8yvJZneZl4ZSIpqaWW8uOPnjSq_EDRoU5ALMEoyjjK20_GpcQd4x_T4lJpr-NHz0k0epeH4obbJLY/s1600/%25D1%2582%25D0%25B5-%25D1%2582%25D0%25B8+%25D0%25B1%25D1%2583%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25B0-%25D1%2581%25D0%25BF%25D0%25B0%25D1%2581%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BD.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="532" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgo6LPADUWTKbwnmiXj24O6e3so5vN4nF7VgTFA9D0J3if_ibPAQKo-_MVFLmem3h8yvJZneZl4ZSIpqaWW8uOPnjSq_EDRoU5ALMEoyjjK20_GpcQd4x_T4lJpr-NHz0k0epeH4obbJLY/s640/%25D1%2582%25D0%25B5-%25D1%2582%25D0%25B8+%25D0%25B1%25D1%2583%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25B0-%25D1%2581%25D0%25BF%25D0%25B0%25D1%2581%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BD.jpg" width="640" /></a></div><br /> „Те ти, булка, Спасовден“ е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа много възрастни български баби, пръснати по селата. И рядко я разказват, защото е срамотна.<br /> <br /> Имало едно време една мома с голема кукувица. Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом.<br /> Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:<br /> - Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!<br /> И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец.<br /> Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:<br /> - Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.<br /> Оня, овчара, се съгласил и рекъл:<br /> - Щом е такава работата, нема к’во!<br /> Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески, като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ - из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и „на ситно“ стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на главата на куреца демек, седнал попа.</div><div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><br /> Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. А па Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема.<br /> <br /><h2 style="text-align: left;"> Как са се лекували жените от безплодие преди да бъде създаден инвитро метода? :</h2> <br /> Друга легенда пък гласи че, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за <b><a href="https://dietyc.com/category/bilki/" target="_blank">самодивско цвете</a></b>. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасов ден“. Тоест, днес може.<br /> </div>

ТЕ ТИ, БУЛКА СПАСОВДЕН - ПРИКАЗКА

„Те ти, булка, Спасовден“ е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа много възрастни български баби...

Бизнес притчи и корпоративни уроци

<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 1:</h3> <br /> Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът.<br /> Преди да е казала и една дума, той предлага:<br /> <br /> Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.<br /> <br /> Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.<br /> <br /> - Кой беше? – попитал съпругът й.<br /> - Боб – съседът – отговорила тя.<br /> - Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?<br /> <br /> <b>Бизнес поука:</b><br /> Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.<br /> <br /> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"> <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj2F1x6XjjeSOyh4gIYBje1RLcKJsSuKY0143FtsFhVuvqGQu-LhJVI6KGUc9NR2JRoX7yEBU_oLck0F-hocsZ9-v8CG__yljIiowNCgDhvin7E_im7tOFREkzUFB_z4-RmoMDA_dLbhJU/s1600/monahinia.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj2F1x6XjjeSOyh4gIYBje1RLcKJsSuKY0143FtsFhVuvqGQu-LhJVI6KGUc9NR2JRoX7yEBU_oLck0F-hocsZ9-v8CG__yljIiowNCgDhvin7E_im7tOFREkzUFB_z4-RmoMDA_dLbhJU/s1600/monahinia.jpg" width="640" /></a></div> <br /> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 2:</h3> <br /> Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.<br /> <br /> - Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята.<br /> <br /> Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.<br /> <br /> - Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.<br /> <br /> - Прости плътската ми слабост, сестро“ – извинил се отецът.<br /> <br /> След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.<br /> <br /> Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.“<br /> <br /> <b>Бизнес поука:</b><br /> Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.<br /> <br /> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 3:</h3> <br /> Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. „Ще изпълня по едно желание на всеки от вас“ - казва той.<br /> <br /> „Първо аз! Първо аз!“ – скача деловодителката – „Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без дасе интересувам от нищо“. Пуф! И изчезнала.<br /> <br /> „Сега аз! Сега аз!“ – крещи търговският представител – „Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот“. Пуф! И той изчезнал.<br /> <br /> „Твой ред е“ – казал Джина на управителя. „Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка“ – отговорил той.<br /> <br /> <b>Бизнес поука:</b><br /> Винаги оставяйте първата дума на шефа.<br /> <br /> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 4:</h3> <br /> Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.<br /> <br /> Заекът го попитал:<br /> <br /> - Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.<br /> <br /> - Разбира се, защо не – отговорил гарванът.<br /> <br /> И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.<br /> <br /> <b>Бизнес поука:</b><br /> За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.<br /> <br /> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 5:</h3> <br /> Пуякът разговарял с бика:<br /> <br /> - Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.<br /> - Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни.<br /> <br /> Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.<br /> <br /> Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.<br /> <br /> <b>Бизнес поука:</b><br /> Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.<br /> <br /> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 6:</h3> <br /> В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.<br /> <br /> <b>Бизнес поука:</b><br /> Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.<br /> <br /> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 7:</h3> <br /> Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си, изпраща писмото.<br /> <br /> В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:<br /> <br /> До: моята любяща съпруга<br /> Тема: пристигнах<br /> Дата: 7-ми септември, 2005 г.<br /> <br /> Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.<br /> <br /> Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.<br /> <br /> Послепис: Адски е горещо тук долу!<br /> <br /> <b>Бизнес поука:</b><br /> Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.<br /> <br /> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 8:</h3> <br /> Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:<br /> - Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.<br /> Но момичето го отрязало – НЯМА НАЧИН!<br /> Джони казал: Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си…<br /> Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило: Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите! Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: Копелето хвърли монети!!!<br /> <br /> <b>Бизнес поука:</b><br /> Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.<br /> <br /> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 9:</h3> <br /> Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.<br /> Мозъкът казал: Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.<br /> Краката казали: Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.<br /> Ръцете казали: Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.“<br /> <br /> И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.<br /> <br /> Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).<br /> <br /> <b>Бизнес поука:</b><br /> Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки задник може да бъде.<br /> <br /> <h3 style="text-align: left;"> Корпоративен урок 10:</h3> <br /> Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика… Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.<br /> <br /> <b>Бизнес поуки:</b><br /> 1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.<br /> 2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.<br /> 3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.<br /> <br /> Източник: http://www.peter.and.bilyana.net/2006/04/03/10-corporate-lessons/<br /> <br /></div>

Бизнес притчи и корпоративни уроци

Корпоративен урок 1: Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената наб...

НОЩ, ЛУНА, ЗОРА И СЛЪНЦЕ

<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"> <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjyiENOCSpZ3dzVChKgH7KjPJo3a_N7ZbOX9HqGpPvUxRuz9mCqxihQRlXUCxnqoaHyJ6n8CBqJx-7MhldCOooNj_COupiCwqEKHZNAvejhlCu7Dp9CBsv1Xx1r3djaVEhWBTGSTMi0gGw/s1600/%D0%BD%D0%BE%D1%89-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B0.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="НОЩ, ЛУНА, ЗОРА И СЛЪНЦЕ" border="0" height="480" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjyiENOCSpZ3dzVChKgH7KjPJo3a_N7ZbOX9HqGpPvUxRuz9mCqxihQRlXUCxnqoaHyJ6n8CBqJx-7MhldCOooNj_COupiCwqEKHZNAvejhlCu7Dp9CBsv1Xx1r3djaVEhWBTGSTMi0gGw/s1600/%D0%BD%D0%BE%D1%89-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B0.jpg" title="" width="640" /></a></div> <br /> Бавно пътува по небето в своята колесница, запрегната с черни коне, богинята Нощ — Нюкта. Със своето тъмно покривало тя е заметнала земята. Мрак е обвил всичка наоколо. Край колесницата на богинята Нощ се тълпят звездите и леят върху земята несигурна, трепкаща светлина — това са младите синове на богинята Зора-Еос, и на Астрей. Много са те; осеяли са цялото тъмно нощно небе. Но ето сякаш леко сияние се показва на изток. То се разгаря все по-силно и по-силно. Възлиза на небето богинята Луна-Селена. Витороги бикове бавно теглят колесницата й по небето. Спокойно, величествено пътува богиня Луна по небето в своята дълга бяла дреха, с лунен сърп над челото. Тя кротко осветява спящата земя, като залива всичко със сребристо сияние. След като обиколи небесния свод, богинята Луна ще се спусне в дълбока пещера на планината Латъм, в Кария. Там лежи, потънал във вечна дрямка, прекрасният Ендимион. Селена е влюбена в него. Тя се надвесва над него, гали го и му шепне любовни думи. Но не я чува потъналият в дрямка Ендимион, затова е тъй тъжна Селена и затова е печална светлината й, която тя лее върху земята нощем.<br /> Все по-близо с утрото. Богиня Луна вече отдавна се е спуснала от небосклона. Едва е заруменял изток. Ярко пламва на изток предвестникът на зората Еосфорос — Денницата. Задухва лек ветрец. Все по-ярко възпламва изток. Ето розовопръстата богиня Зора — Еос, отваря вратите, от които скоро ще излезе лъчезарният бог Слънце — Хелиос. В яркооранжева дреха, с розовите си криле богинята Зора лети нагоре към светналото небе, залято с розова светлина. Богинята лее от златен съд роса върху земята и росата обсипва треви и цветя със светещи като елмази капки. Всичко на земята благоухае, навсякъде се носят аромати. Събудилата се земя радостно приветствува възхождащия бог Слънце — Хелиос.<br /> Лъчезарният бог потегля за небето от бреговете на океана с впрегнати четири крилати коня в златна колесница, която му е изковал бог Хефест. Лъчите на възхождащото слънце озаряват планинските върхове и те се издигат, сякаш покрити с огън. Звездите се разбягват от небосклона при вида на бога Слънце; те се скриват една след друга в лоното на тъмната нощ. Все по-високо се издига колесницата на Хелиос. Той пътува по небето с лъчезарен венец на главата и с дълга блестяща дреха и лее своите животворни лъчи върху земята, дава й светлина, топлина и живот.<br /> След като завърши дневния си път, богът на слънцето се спуска към свещените води на Океан. Там го чака златна ладия, с която той отплава назад, към изток, към страната на слънцето, гдето се намира неговият чудесен дворец. Нощем богът на слънцето си почива там, за да се възземе на следния ден в прежния си блясък.<br /> ФАЕТОН<br /> <br /> Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.<br /> <br /> Само един път бил нарушен установеният в света ред и богът на слънцето не излязъл с колесницата си на небето, за да свети на хората. Това се случило така. Слънцето — Хелиос, имало син от Климена, дъщерята на морската богиня Тетида, който се наричал Фаетон. Веднъж Фаетоновият роднина Епаф, син на гръмовержеца Зевс, му се присмял, като му казал:<br /> — Аз не вярвам, че си син на лъчезарния Хелиос. Майка ти лъже. Ти си син на обикновен смъртен.<br /> Разгневил се Фаетон, червенина от срам заляла лицето му, той изтичал при майка си, хвърлил се в прегръдките й и със сълзи на очи се оплакал за нанесеното му оскърбление. А майка му, като протегнала ръце към лъчезарното слънце, се провикнала:<br /> — О, синко! Кълна ти се в Хелиос, който ни вижда и чува, когото и самият ти виждаш сега, че той е баща ти! Нека той ме лиши от своята светлина, ако не казвам истината. Иди сам при него, дворецът му е недалеч от нас. Той ще ти потвърди думите ми.<br /> Фаетон веднага се отправил към баща си Хелиос. Бързо стигнал той до двореца му, който сияел със злато, сребро и скъпоценни камъни. Целият дворец като че искрял с всичките цветове на дъгата, така чудно го бил украсил самият бог Хефест. Фаетон влязъл в двореца и видял там седящия в пурпурна одежда на трона си Хелиос. Но Фаетон не можел да се приближи до лъчезарния бог; неговите очи — очи на смъртен — не могли да издържат сиянието, което се излъчвало от венеца на Хелиос. Богът на слънцето видял Фаетон и го попитал:<br /> — Какво те води при мене в двореца, синко?<br /> — О, светлина на целия свят, о, татко Хелиос! Само че смея ли да те наричам татко? — извикал Фаетон. — Дай ми доказателство, че ти си моят баща. Премахни, моля те, моето съмнение.<br /> Хелиос снел лъчезарния венец, повикал при себе си Фаетон, прегърнал го и му казал:<br /> — Да, ти си мой син; право ти е казала майка ти, Климена. А за да не се съмняваш повече, поискай от мене, каквото желаеш, и кълна се във водите на свещената река Стикс, аз ще изпълня молбата ти.<br /> Едва изрекъл това Хелиос, и Фаетон започнал да го моли да му позволи да попътува по небето вместо самия Хелиос със златната му колесница. Лъчезарният бог изпаднал в ужас.<br /> — Безумецо, какво искаш ти! — извикал Хелиос. О, да можех да наруша клетвата си! Ти искаш невъзможното, Фаетоне. Та това не е по силите ти. Ти си смъртен, а нима това е работа за смъртен? Дори и безсмъртните богове не са в състояние да се задържат на моята колесница. Сам великият Зевс Гръмовержец не може да я управлява, а кой е по-могъщ от него! Помисли си само: отначало пътят е така стръмен, че дори моите крилати коне едва се изкачват по него. Към средата той върви така високо над земята, че даже мене ме обхваща страх, когато гледам долу разстилащите се под мене морета и земи. А към края пътят така стръмно се спуска към свещените брегове на океана, че без моето опитно управляване колесницата стремглаво ще полети надолу и ще се разбие. Ти мислиш може би, че ще срещнеш по пътя много хубави неща. Не, пътят води през опасности, ужаси и между диви животни. Той е тесен; ако се отбиеш настрана, там те чакат рогата на страшния телец, застрашават те лъкът на кентавъра, яростният лъв, чудовищните скорпион и рак. Много ужаси има по небесния път. Повярвай ми, не искам да бъда причина за твоята гибел. О, ако ти би могъл да надникнеш в сърцето ми и да видиш как се страхувам за тебе! Озърни се наоколо, погледни света, колко много хубави неща има в него! Поискай всичко, каквото пожелаеш, нищо няма да ти откажа, само това не искай. Защото ти искаш не награда, а страшно наказание. Но Фаетон нищо не желаел да слуша; обвил с ръце врата на Хелиос, той го молел да изпълни молбата му.<br /> — Добре, ще изпълня твоята молба. Бъди спокоен, нали се заклех във водите на Стикс. Ще получиш това, за което ме молиш; но аз мислех, че си по-разумен — печално отговорил Хелиос.<br /> Той завел Фаетон на мястото, където стояла колесницата му. Фаетон започнал да й се любува: тя била цялата златна и блестяла с разноцветни камъни. Довели крилатите коне на Хелиос, нахранени с амброзия и напоени с нектар. Впрегнали ги в колесницата. Розовопръстата Еос отворила вратата на слънцето. Хелиос намазал лицето на Фаетон със свещена смазка, за да не го обгори пламъкът на слънчевите лъчи, и сложил на главата му ослепително блестящия венец. С въздишка, изпълнена с печал, Хелиос дава последните си наставления на Фаетон.<br /> — Синко, помни последните ми напътствия, изпълни ги, ако успееш. Не карай силно конете, дръж колкото може по-здраво юздите. Моите коне сами ще тичат. Мъчно е да се възпират те. А пътя ти ясно ще видиш по коловозите, които минават през цялото небе. Не се изкачвай прекалено нависоко, за да не запалиш небето, но и ниско не се спускай, иначе ще подпалиш земята. Не се отклонявай, помни, нито надясно, нито наляво. Твоят път е точно по средата между змията и жертвеника. Всичко останало предоставям на съдбата, само на нея се надявам. Но време е, нощта вече напусна небето; вече възлезе розовопръстата Еос. Дръж по-здраво поводите. А може би ти ще промениш все пак решението си — то те застрашава с гибел. О, остави аз да светя на земята? Недей се погубва.<br /> Но Фаетон бързо се метнал на колесницата и хванал поводите. Той се радва, ликува, благодари на баща си Хелиос и бърза да тръгне. Конете ровят с копитата си, от ноздрите им изскача пламък, те леко потеглят колесницата и през мъгла бързо се понасят напред по стръмния път към небето. Колесницата е необичайно лека за конете. Ето те препускат вече по небето, отклоняват се от обикновения път на Хелиос и летят без път. А Фаетон не знае где в същност е пътят, той не е в състояние да управлява конете. Той поглежда от небесните висини към земята и побледнява от страх, така далеч под него е тя. Коленете му затреперват, мрак забулва очите му. Той вече съжалява, че е измолил от баща си да му позволи да управлява неговата колесница. Какво да прави? Вече много път е изминал той, но му предстои още по-дълъг път. Фаетон не може да се справи с конете, не знае имената им, а да ги задържа с поводите няма сили. Около себе си той вижда страшни небесни зверове и още повече се изплашва.<br /> На небето има едно място, където се е проснал чудовищен, страшен скорпион — нататък понасят конете Фаетон. Видял нещастният младеж покрития с тъмна отрова скорпион, който го застрашава със смъртоносното си жило, и обезумял от страх, изпуснал поводите. Почувствували свобода, конете се понасят тогава още по-бързо. Ту възвиват те към самите звезди, ту пък се спускат и се носят над самата земя. Сестрата на Хелиос, богинята на месечината Селена, с изумление гледа как профучават конете на брат й без път, неуправлявани от никого, по небето. Земята бива обхваната от пламъка на ниско спусналата се колесница. Загиват големи, богати градове, загиват цели племена. Пламват планините, покрити с гори: двуглавият Парнас, сенчестият Китерон, зеленият Хеликон, горите на Кавказ, Тмол, Ида, Пелион и Оса. Димът забулва всичко наоколо; поради гъстия дим Фаетон не вижда накъде отива. Водата в реките и в ручеите възвира. Нимфите плачат и ужасени се скриват в дълбоките пещери. Кипят Ефрат, Оронт, Алфей. Еврота и други реки. От голямата топлина земята се напуква и лъч от слънцето прониква в мрачното царство на Хадес. Моретата започват да пресъхват и морските божества страдат от зноя. Тогава великата богиня Гея-Земя се надига и гръмко се провиква:<br /> — О, най-велик от боговете, гръмовержецо Зевс! Нима аз трябва да загина, нима трябва да загине царството на твоя брат Посейдон, нима трябва да загине всичко живо? Погледни! Атлас вече едва удържа тежестта на небето. Та небето и дворците на боговете могат да рухнат. Нима всичко ще се върне към първичния Хаос? О, спаси от огъня онова, което още е останало!<br /> Зевс, чул молбата на богиня Гея, страшно замахнал той с десница, хвърлил ослепителната си мълния и с нейния огън потушил пожара. Със светкавицата Зевс разбил колесницата. Конете на Хелиос се разбягали на разни страни. По цялото небе се разпръснали парчета от колесницата и от хамутите на Хелиосовите коне.<br /> А Фаетон, с горящи къдрици на главата, се понесъл из въздуха като падаща звезда и паднал всред вълните на река Еридан, далеч от родината си. Там хесперийските нимфи вдигнали тялото му и го погребали. Изпаднал в дълбока скръб Фаетоновият баща Хелиос, закрил лицето си и цял ден не се появил на синьото небе. Само отблясъкът на пожара осветявал земята.<br /> Нещастната майка на Фаетон, Климена, дълго търсела тялото на своя загинал син. Най-после намерила на бреговете на Еридан не тялото на сина си, а гроба му. Горчиво плакала неутешимата майка над гроба на сина си; заедно с нея оплаквали загиналия си брат и дъщерите на Климена, хелиадите. Скръбта им била безгранична. Великите богове превърнали плачещите хелиади в тополи. Тополите-хелиади стоят на брега на Еридан, надвесват се над него и сълзите им — клей, падат в студената вода. Клеят застива и се превръща в прозрачен кехлибар.<br /> За загиването на Фаетон скърбял и приятелят му Кикън. Неговият плач се разнасял далеч по бреговете на Еридан. Виждайки неутешимата печал на Кикън, боговете го превърнали в снежнобял лебед. Оттогава лебедът Кикън живее във водата — по реките и широките светли езера. Той се бои от огъня, който погубил приятеля му Фаетон.</div>

НОЩ, ЛУНА, ЗОРА И СЛЪНЦЕ

Бавно пътува по небето в своята колесница, запрегната с черни коне, богинята Нощ — Нюкта. Със своето тъмно покривало тя е заметнала земя...

ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА

<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"> <div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"> <h2 style="clear: both; text-align: center;"> <span style="text-align: left;">ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА</span></h2> <div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"> <br /> Могъща е великата богиня Деметра. Тя дава плодородие на земята и без нейната благотворна сила нищо не вирее нито в сенчестите гори, нито по ливадите, нито на тучните ниви.<br /> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"> <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhn0rG0CeMiv9a0nt8igvGvc9n28WK7kZZrtPc5PnYYhgoIR18U0l4nnzTEvUpPLHaCNxsACTRxTx-OOX8zuruQEcGQUUoSUyfSBnV0p8YPQkQARomgO8bC3VJOyHicWHBcmffYgh8bu5w/s1600/Persephone.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img alt="Persephone" border="0" height="582" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhn0rG0CeMiv9a0nt8igvGvc9n28WK7kZZrtPc5PnYYhgoIR18U0l4nnzTEvUpPLHaCNxsACTRxTx-OOX8zuruQEcGQUUoSUyfSBnV0p8YPQkQARomgO8bC3VJOyHicWHBcmffYgh8bu5w/s1600/Persephone.jpg" title="Persephone" width="640" /></a></div> <br /> <h4 style="text-align: left;"> ОТВЛИЧАНЕТО НА ПЕРСЕФОНА ОТ ХАДЕС</h4> <br /> Великата богиня Деметра имала млада, прекрасна дъщеря Персефона. Баща на Персефона бил самият велик Кро-носов син, гръмовержецът Зевс. Веднъж прекрасната Персефона заедно с приятелките си океаниди безгрижно играела в цветущата Нисейска долина. Като лекокрила пеперуда притичвала младата Деметрина дъщеря от цвят на цвят. Късала разкошни рози, дъхави теменужки, снежнобели лилии и червени хиацинти (зюмбюли). Лудувала безгрижно Персефона, без да знае каква съдба й е отредил нейният баща Зевс. Де можела да помисли, че не ще види скоро пак ясната слънчева светлина, че не ще се радва скоро на цветята и не ще вдишва сладкия им аромат. Зевс я дал за жена на мрачния свой брат Хадес, владетеля на царството на сенките на умрелите, и с него тя трябвало да живее в мрака на подземното царство, лишена от светлината на палещото южно слънце.<br /> Хадес видял Персефона, когато лудувала в Нисейската долина, и веднага решил да я открадне. Той измолил от богинята Гея да създаде едно необикновено красиво цвете. Богиня Гея се съгласила и в Нисейската долина покарало чудно цвете; неговият опияняващ аромат се разнесъл на всички страни. Персефона видяла цветето; тя протегнала ръка, хванала го за стъбълцето и ха да го откъсне. Но изведнъж земята се разтваря и на златна колесница, запрегната с черни коне, се появил владетелят из царството на сенките на умрелите, мрачният Хадес. Той сграбил младата Персефона, качил я на колесницата си и в миг изчезнал със своите бързи коне в недрата на земята. Персефона едва успяла да извика. Надалеч се разнесъл викът на ужас, издаден от младата Деметрина дъщеря; той стигнал и до морските бездни, и до високия светъл Олимп. Никой не видял как отвлякъл Персефона мрачният Хадес, видял това само бог Хелиос — Слънцето.<br /> Богиня Деметра чула вика на Персефона. Тя бързо се озовала в Нисейската долина, търсила навсякъде дъщеря си, питала приятелките й — океанидите, но нийде я нямало. Океанидите не видели къде изчезнала Персефона.<br /> Тежка скръб поради загубата на единствената й любима дъщеря обзела сърцето на Деметра. Облечена в тъмни дрехи, девет дни, чужда и безразлична към всичко друго, скитала великата богиня Деметра по земята, проливайки горчиви сълзи. Навсякъде търсила Персефона, молила всички за помощ, но никой не могъл да й помогне в нейната мъка. Най-сетне, едва на десетия ден, отишла при бог Хелиос — Слънцето, и със сълзи на очи го замолила:<br /> — О, лъчезарен Хелиос! Ти обикаляш на златна колесница високо по небето цялата земя и всички морета; ти виждаш всичко, нищо не може да се скрие от тебе; ако имаш поне малко милост към мене, нещастната майка, кажи ми къде е дъщеря ми Персефона, кажи къде да я търся! Аз чух нейния вик, откраднаха ми я. Навсякъде я дирих, но нийде не можах да я намеря!<br /> Лъчезарният Хелиос отвърнал на Деметра:<br /> — Велика богиньо, ти знаеш как те уважавам и виждаш как скърбя, като гледам мъката ти. Знай: великият облакогонец Зевс даде дъщеря ти на своя мрачен брат, който открадна Персефона и я отвлече в своето изпълнено с ужаси царство. Надвий тежката си скръб, богиньо; велик е мъжът на дъщеря ти, тя стана жена на могъщия брат на великия Зевс.<br /> Това още повече опечалило богиня Деметра. Разсърдила се тя на гръмовержеца Зевс, задето дал без нейно съгласие Персефона за жена на Хадес. Напуснала боговете, напуснала светлия Олимп, взела образа на обикновена смъртна и като се облякла в тъмни дрехи, дълго скитала между смъртните, проливайки горчиви сълзи.<br /> Спрял всякакъв растеж по земята. Листата на дърветата увехнали и окапали. Горите стърчали оголени. Тревата изгоряла; цветята отпуснали пъстрите си венчета и се съсухрили. Нямало плодове в овощните градини, изсъхнали зелените лозя, не зреели в тях тежки, сочни гроздове. Плодородните някога ниви били пусти, нито стръкче нямало в тях. Замрял животът на земята. Навсякъде царял глад; всякъде се чували плач и степания. Гибел застрашавала целил човешки род. Но потопена в скръб по нежно обичаната си дъщеря, Деметра нищо не виждала, нищо не чувала.<br /> Най-после Деметра дошла в град Елевзин. Там, край градските стени, седнала на сянка под едно маслиново дърво върху „камъка на скръбта“, до самия „кладенец на девите“. Седяла Деметра неподвижна като същинска статуя, на прави гънки те спущала доземи тъмната й дреха. Главата й била отпусната, а от очите й една след друга се отронвали сълзи и капели по гърдите й. Дълго седяла така Деметра, самотна и неутешима.<br /> Видели я дъщерите на елевзинския цар Келей. Те се учудили, като забелязали край кладенеца плачеща жена в тъмни дрехи, пристъпили до нея и съчувствено я попитали коя е тя. Но богиня Деметра не им се открила. Казала, че се нарича Део, че е родом от Крит, че са я отвлекли разбойници, но тя избягала от тях и след дълги скитания стигнала до Елевзин. Деметра помолила Келеевите дъщери да я заведат в бащиния си дом; била съгласна да стане прислужница на майка им, да гледа децата и да работи в дома на Келей.<br /> Келеевите дъщери завели Деметра при майка си Метанейра. На тях и през ум не им минавало, че водят в бащиния си дом велика богиня. Но когато въвеждали Деметра в къщи, тя докоснала с глава горния праг на вратата и цялата къща била озарена от дивна светлина. Метанейра станала да посрещне богинята; тя разбрала, че непознатата, която дъщерите й са довели при нея, не е обикновена смъртна. Ниско се поклонила жената на Келей пред нея и я поканила да седне на нейното царицино място. Деметра отказала; тя седнала мълчаливо на обикновеното място на прислужницата, все така безразлична към всичко, което ставало около нея. Но прислужницата на Метанейра, веселата Ямба, като виждала дълбоката скръб на непознатата, се стараела да я развесели. Тя пъргаво прислужвала и на нея, и на господарката си Метанейра; високо звучал нейният смях и се сипели шегите й. Усмихнала се Деметра за пръв път, откак откраднал дъщеря й мрачният Хадес, и за пръв път се съгласила да вкуси храна.<br /> Деметра останала у Келей. Заела се с възпитанието на сина му Демофонт. Богинята решила да направи Демофонт безсмъртен. Държала момченцето на богинската си гръд, на коленете си; то вдишвало безсмъртния дъх на богинята. Деметра го мажела с амброзия, а нощем, когато всички в Келеевия дом спели, тя повивала Демофонт в пелени и го слагала в силно напалената пещ. Но Демофонт не получил безсмъртие. Веднъж Метанейра видяла сина си лежащ в пещта, ужасно се изплашила и започнала да моли Деметра да не прави това. Деметра се ядосала на Метанейра, измъкнала Демофонт от пещта и казала:<br /> — О, неразумна жено! Аз исках да дам безсмъртие на твоя син, да го направя неуязвим. Знай, че аз съм Деметра, която дава сили и радост на смъртни и безсмъртни.<br /> Деметра разкрила на Келей и Метанейра коя е тя и взела своя обикновен образ на богиня. Божествена светлина се разляла по Келеевите покои. Богиня Деметра стояла изправена, величествена и прекрасна, златистата й коса падала на раменете й, в очите й светела божествена мъдрост, от дрехите й се леело благоухание. Метанейра и мъжът й паднали на колене пред нея.<br /> Богиня Деметра заповядала да се построи храм в Елевзин до извора Калихора и останала да живее в него. При тоя храм самата Деметра сложила началото на тържествени празненства.<br /> Скръбта по нежно обичаната нейна дъщеря не оставила Деметра, не забравила тя и гнева си към Зевс. Земята била все така безплодна. Гладът ставал все по-силен, тъй като по нивите на земеделците не пониквала нито една тревичка. Напразно воловете на стопаните им теглели по тях тежкия плуг — работата им била без резултат. Измирали цели племена. Воплите на гладните се издигали до небето, но Деметра не им обръщала внимание. Накрая престанали да пушат на земята жертвоприношения в чест на безсмъртните богове. Гибел застрашавала всичко живо. Но великият облакогонец Зевс не искал да измират смъртните. Той изпратил до Деметра вестителката на боговете Ирида. Бързо се понесла тя на дъгоцветните си криле към Елевзин, за храма на Деметра. И я викала, молила я да се върне на светлия Олимп всред боговете. Деметра останала глуха за молбите й. И други богове изпращал великият Зевс до Деметра, но богинята не искала да се завърне на Олимп, преди да й върне Хадес нейната дъщеря Персефона.<br /> Тогава великият Зевс изпратил при мрачния си брат Хадес бързия като мисълта Хермес. Хермес се спуснал в изпълненото с ужаси царство на Хадес, явил се пред седящия на златен престол владетел на душите на умрелите и му предал волята на Зевс.<br /> Хадес се съгласил да пусне Персефона при майка й, но преди това й дал да погълне едно зърно от плода на нара, символ на брака. Персефона се понесла нагоре със златната колесница на мъжа си, придружена от Хермес; литнали безсмъртните коне на Хадес — никакви препятствия не съществували за тях и в миг стигнали до Елевзин.<br /> Забравила всичко от радост, Деметра се втурнала да посрещне дъщеря си и я сграбила в своите обятия. Нейната любима дъщеря Персефона била отново при нея. Деметра се върнала на Олимп заедно с нея. Тогава великият Зевс решил две трети от годината Персефона да живее при майка си, а за една трета да се връща при мъжа си Хадес.<br /> Великата Деметра възвърнала плодородието на земята и отново всичко се раззеленило и започнало да цъфти. Горите се покрили с нежни пролетни листа; цветя изпъстрили зелената морава на ливадите. Скоро пуснали клас хлебородните ниви; цъфнали и започнали да благоухаят овощните градини; заблестяла на слънцето зеленината на лозята. Събудила се цялата природа. Всичко живо ликувало и славело великата богиня Деметра и дъщеря й Персефона.<br /> Но всяка година Персефона напуща майка си и всеки път Деметра потъва в скръб и отново се облича в тъмни дрехи. И цялата природа скърби по отминалата Персефона. Пожълтяват листата по дърветата и есенният вятър ги обрулва; процъфтяват цветята, нивите опустяват, настъпва зима. Природата спи, за да се пробуди в радостния блясък на пролетта — тогава, когато се върне при майка си от нерадостното царство на Хадес Персефона. А когато пък се завръща при Деметра дъщеря й, тогава великата богиня на плодородието с щедра ръка сипе своите дарове на хората и благославя труда на земеделците с богата реколта.<br /> <h4 style="text-align: left;"> ТРИПТОЛЕМ</h4> <br /> Великата богиня Деметра, която дава плодородие на земята, сама научила хората как да обработват хлебородните ниви. Тя дала на младия син на елевзинския цар, Триптолем, семена от пшеница и той пръв три пъти разорал с плуг Рарийското поле край Елевзин и хвърлил семената в тъмната земя. Богата реколта дала нивата, благословена от самата Деметра. На чудесна колесница, запрегната с крилати змейове, Триптолем по заповед на Деметра облетял всички страни и навсякъде научил хората на земеделие.<br /> Триптолем бил и в далечна Скития при цар Линх. И него научил той на земеделие. Но гордият цар на скитите поискал да отнеме на Триптолем славата на учител по земеделие, поискал да присвои тая слава за себе си. Линх решил да убие великия Триптолем, докато той спи. Но Деметра не допуснала да се извърши това злодеяние. Тя решила да накаже Линх, задето нарушил обичая на гостоприемството и вдигнал ръка върху нейния избраник.<br /> Когато Линх през нощта се промъкнал в стаята, където мирно спял Триптолем, Деметра превърнала царя на скитите в див рис тъкмо в мига, когато той надвесил над спящия кинжала си.<br /> Превърнатият в рис Линх се скрил в тъмните гори, а Триптолем напуснал страната на скитите, за да учи хората на големия дар на Деметра — земеделието, преминавайки от страна в страна със своята чудесна колесница.<br /> <h4 style="text-align: left;"> ЕРИСИХТОН</h4> <br /> Не само царя на скитите Линх наказала богиня Деметра; тя наказала и царя на Тесалия Ерисихтон. Надменен и нечестив бил Ерисихтон, никога не зачитал боговете с принасяне на жертви. В своята нечестивост той стигнал дотам, че се осмелил да оскърби дръзко великата богиня Деметра. Решил да отсече в свещената гора на Деметра един столетен дъб, в който живеела дриада, любимка на самата Деметра. Нищо не възпряло Ерисихтон.<br /> — Ако ще да е не любимка на Деметра, а и самата богиня — възкликнал нечестивецът, — пак ще отсека този дъб!<br /> Ерисихтон грабнал от ръцете на слугата брадвата и дълбоко я забил в дървото. Тежък стон се разнесъл във вътрешността на дъба и плиснала кръв от кората му. Изумени стояли пред дъба царските слуги. Един от тях се осмелил да спре царя, но разгневеният Ерисихтон убил слугата, като извикал:<br /> — Ето ти наградата за твоята покорност към боговете! Ерисихтон. отсякъл столетния дъб. С шум, подобен на стон, паднал дъбът на земята и живеещата в него дриада умряла.<br /> Облекли тъмни дрехи, дриадите от свещената горичка се явили пред богиня Деметра и я помолили да накаже Ерисихтон, който убил скъпата им другарка. Деметра се разгневила. Тя изпратила да доведат богинята на глада. Изпратената от нея дриада бързо се понесла на Деметрината колесница, запрегната с крилати змейове, към Скития, към Кавказките планини, и там намерила на една безплодна планина богинята на глада с хлътнали очи, бледна, с разчорлени коси, с груба кожа, под която личали само кости. Пратеницата предала Деметрината воля на богинята на глада и тази се подчинила на заповедта на Деметра.<br /> Озовала се богинята на глада в дома на Ерисихтон и му вдъхнала неутолим глад, който изгарял всичките му вътрешности. Колкото повече ядял Ерисихтон, толкова по-силни ставали мъките му от глада. Цялото си състояние изразходвал Ерисихтон за всевъзможни ястия, които само още по-силно разпалвали у него неутолим, мъчителен глад. Най-после Ерисихтон останал без нищо — само с една дъщеря. За да се сдобие с пари и да се засити, той продал дъщеря си като робиня. Но дъщеря му получила от бога Посейдон дарбата да взема най-различен образ и всеки път се освобождавала от купувачите си, като се превръщала ту на птица, ту на кон, ту на крава. Много пъти продавал дъщеря си Ерисихтон, но все не му стигали парите, които получавал от тази продажба. Гладът го измъчвал все по-силно и по-силно, все по-непоносими ставали страданията му. Най-сетне Ерисихтон започнал да ръфа със зъби тялото си и умрял в ужасни мъки.</div> </div> </div>

ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА

ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА Могъща е великата богиня Деметра. Тя дава плодородие на земята и без нейната благотворна сила нищо не вирее нито в...

Хефест

<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"> Хефест, син на Зевс и Хера, бог на огъня, бог ковач, с когото никой не може да се мери по коваческо изкуство, е роден на светлия Олимп. Родил се като слабо и куцо дете. Разгневила се Хера, когато й показали на нея, богинята, грозния хилав син. Сграбила го и го запокитила от Олимп долу, на далечната земя.<br /> <br /> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"> <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEirqCvhzPtlEfHQNSPk-3aP9YgakRw2VEI-PYEALgjtak6CBVuElpXSkFBnbD-ONkEjrcIvN_r2vcCloQTaS09GWCrTN8jCzPBdFLucx0rEktdLJ0NEy5k7EUnpq_Vs5XvlRELU9xrNkvs/s1600/hefest.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="480" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEirqCvhzPtlEfHQNSPk-3aP9YgakRw2VEI-PYEALgjtak6CBVuElpXSkFBnbD-ONkEjrcIvN_r2vcCloQTaS09GWCrTN8jCzPBdFLucx0rEktdLJ0NEy5k7EUnpq_Vs5XvlRELU9xrNkvs/s1600/hefest.jpg" width="640" /></a></div> <br /> Дълго се носило във въздуха нещастното дете и паднало най-сетне всред вълните на безбрежното море. Смилили се над него морските богини Евринома, дъщеря на великия Океан, и Тетида, дъщеря на морския мъдрец прорицател Нерей. Прибрали падналия в морето малък Хефест и го отнесли със себе си дълбоко под водите на беловласия Океан. Там, в лазурна пещера, отгледали те Хефест. Порасъл бог Хефест грозен, куц, но с яки ръце, широки гърди и мускулест врат. Какъв чуден художник бил той в своя ковашки занаят! На Евринома и Тетида, които го отгледали, изковал много и великолепни украшения от злато и сребро.<br /> Дълго спотайвал Хефест в сърцето си гняв към майка си, богиня Хера. Накрая решил да й отмъсти, загдето го хвърлила от Олимп. Изковал необикновено красиво златно кресло и го изпратил на Олимп — подарък на майка си. Жената на гръмовержеца. Зевс изпаднала във възторг, като видяла чудесния подарък. Наистина само царицата на богове и хора можела да седи на такова необикновено красиво кресло. Но — о, ужас! — едва седнала на креслото, и я обвили яки вериги. Хера се намерила прикована към креслото. Притекли се боговете да й помогнат. Напразно — никой от тях не бил в състояние да освободи царица Хера. Разбрали те, че само Хефест, който изковал креслото, може да освободи своята велика майка.<br /> Веднага изпратили бог Хермес, вестителя на боговете, да доведе бога ковач. Като вихър профучал Хермес към края на света, към бреговете на Океана. В миг се понесъл Хермес над земя и море и се озовал в пещерата, където работел Хефест. Дълго молил той Хефест да отиде с него на високия Олимп и да освободи царица Хера, но богът ковач рязко отказал; той не можел да забрави злото, което му сторила майка му. Молил, умолявал Хермес — нищо не помогнало. Тогава му дошъл на помощ Дионис, веселият бог на виното. С гръмък смях поднесъл той на Хефест чаша ароматно вино, после втора, а след нея трета, четвърта… Опил се Хефест, сега вече било лесно да правиш с него всичко — да го водиш, където си искаш. Богът на виното Дионис победил Хефест. Хермес и Дионис качили Хефест на едно магаре и го повели за Олимп. Хефест яздел, полюшвайки се. Около него се кършели във весел танец обвити в бръшлян менади с тирси в ръце. Тромаво скачали пияни сатири. Димели факли, чували се силен звън на тимпани, смях, биене на дайрета. А начело вървял великият бог Дионис с лозов венец на глава и с тире в ръка. Весело напредвало шествието. Най-сетне пристигат на Олимп. Хефест в миг освободил майка си — сега вече не помнел обидата.<br /> <br /> Хефест останал да живее на Олимп, построил там на боговете величествени златни дворци и за себе си построил дворец от злато, сребро и бронз. В него живее с жена си, прекрасната, приветлива Харита, богиня на грацията и красотата.<br /> <br /> В същия дворец се намира и Хефестовата ковачница. По-голямата част от времето си Хефест прекарва в своята пълна с чудеса ковачница. По средата стои грамадна наковалня, в къта — огнище с пламтящ огън и духало Чудно е това духало — не е нужно да се движи с ръце — то се подчинява на Хефестовите думи. Щом той каже, и духалото започва да работи, раздухвайки огъня на огнището в ярко лъхащ пламък. Потънал в пот, черен от прах и сажди, работи богът ковач в своята ковачница. Какви чудни произведения изковава в нея Хефест: солидно оръжие, златни и сребърни украшения, чашки и чаши, триножници, които сами се движат на златни колела като живи.<br /> <br /> След като привърши работата си и като се изкъпе в благовонна баня от потта и саждите, Хефест отива, накуцвайки и поклащайки се на слабите си крака, на пира на боговете, при баща си, гръмовержеца Зевс. Приветлив и добродушен, той често предотвратява готовата да пламне свада между Зевс и Хера. Боговете не могат да гледат без смях как куцият Хефест шета около трапезата, наливайки на боговете ароматния нектар. Смехът кара боговете да забравят свадите си.<br /> <br /> Но бог Хефест може да бъде и страшен. Мнозина са изпитвали силата на неговия огън и ужасните, силни удари на грамадния му чук. Дори вълните на бушуващите реки Ксант и Симоис укротил при Троя със своя огън Хефест. Страшен, той повалял със своя чук и могъщите гиганти.<br /> <br /> Велик е богът на огъня, най-изкусният, божествен ковач Хефест; той дава топлина и радост, той е ласкав и приветлив, но и страшно наказва.</div>

Хефест

Хефест, син на Зевс и Хера, бог на огъня, бог ковач, с когото никой не може да се мери по коваческо изкуство, е роден на светлия Олимп. Род...

Легендата за възникването на Дзен будизма

<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"> <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj0NVOUhTV3LOJeEK48e4KzcGUX2wZ8xCtGhBnDt_ALMU5oXbpzZDW5BDxZTSHuAO4XIEZkVcxmM1gcCWaQ8OQdia80eVBBihe_yjKbMuVonlqG82kbPuyh0g6rv25ZWiCVm3Co4jMB4M8/s1600/lotos.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj0NVOUhTV3LOJeEK48e4KzcGUX2wZ8xCtGhBnDt_ALMU5oXbpzZDW5BDxZTSHuAO4XIEZkVcxmM1gcCWaQ8OQdia80eVBBihe_yjKbMuVonlqG82kbPuyh0g6rv25ZWiCVm3Co4jMB4M8/s1600/lotos.jpg" width="640" /></a></div> <br /> Произходът на дзен будизма е приписван на Цветната проповед, най-ранният известен източник за която е от 14 век. Според тази легенда, че Буда Гаутама събрал един ден своите ученици за дхарма разговор. Когато се събрали заедно, Буда мълчал и някои решили, че той може да е уморен или болен. Буда мълчаливо въртял в ръцете си едно цвете и примигвал с очи. Няколко от неговите ученици се опитали да познаят какво означава това, но никой от тях не успял. Един от учениците на Буда, Махакашяпа, мълчаливо се вгледал в цветето и се усмихнал широко. Тогава Буда признал прозрението на Махакашияпа, казвайки:<br /> <br /> Аз притежавам истинското дхарма око, чудния ум на нирвана, истинската форма на безформието, неуловимата дхарма врата, която не почива върху думи или букви, а е специално предаване извън свещените книги. Това аз поверявам на Махакашяпа.<br /> <br /> По този начин чрез дзен се развива метод, който се концентрира по-скоро върху директното преживяване, отколкото върху рационалните вероучения или разкрити писания. Според дзен мъдростта се предава не чрез думи, а чрез поредица от преки предавания на мисълта от учител на ученик. Последователите на дзен смятат, че тази поредица продължава непрекъсната от Буда до наши дни.<br /> <br /> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"> </div> <div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"> <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhZN-RMjHo7sfTnvKJnY3pGuCxOkhwVGOPPqb6ncVunr-vFbTh9W75vppIBNTs-sl9pC6pmb98p39Myfa6Nx9uyz7T-pc0z0HoJkrnTT1jzJ10K8hoLjPWfQhPz1iKqQFjzrPniqaN2Awg/s1600/legendi-i-mitove.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="396" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhZN-RMjHo7sfTnvKJnY3pGuCxOkhwVGOPPqb6ncVunr-vFbTh9W75vppIBNTs-sl9pC6pmb98p39Myfa6Nx9uyz7T-pc0z0HoJkrnTT1jzJ10K8hoLjPWfQhPz1iKqQFjzrPniqaN2Awg/s640/legendi-i-mitove.png" width="640" /></a></div> <br /></div>

Легендата за възникването на Дзен будизма

Произходът на дзен будизма е приписван на Цветната проповед, най-ранният известен източник за която е от 14 век. Според тази легенда, че...