Прошка

Живял някога юноша с много лош характер. Той постоянно се карал със своите близки или обиждал приятелите си. Баща му дълго мислил как да му помогне и накрая му дал едно чувалче с пирони, заръчайки му да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато загуби търпение или се скара с някого.

Първият ден синът забил 37 пирона във вратата. През следващите дни забитите пирони намалявали. Момчето разбрало, че е много по-лесно да контролира себе си, отколкото при всеки свой изблик да забива пирони.

Дошъл денят, в който младежът не забил нито един пирон във вратата. Доволен от себе си, отишъл при баща си и му съобщил радостната новина.

Този път бащата му дал нова задача - да изважда по един пирон от забитите във вратата при всеки случай, в който успее да запази самообладание.
Дошъл и денят, в който синът извадил и последния забит пирон. Тогава баща му го завел до вратата и му казал:
- Сине, всичко това е прекрасно, но виж колко дупки останаха във вратата. Толкова рани си оставил в душите на хората, които си наскърбил. Време е да им поискаш прошка