Произходът на дзен будизма е приписван на Цветната проповед, най-ранният известен източник за която е от 14 век. Според тази легенда, че Буда Гаутама събрал един ден своите ученици за дхарма разговор. Когато се събрали заедно, Буда мълчал и някои решили, че той може да е уморен или болен. Буда мълчаливо въртял в ръцете си едно цвете и примигвал с очи. Няколко от неговите ученици се опитали да познаят какво означава това, но никой от тях не успял. Един от учениците на Буда, Махакашяпа, мълчаливо се вгледал в цветето и се усмихнал широко. Тогава Буда признал прозрението на Махакашияпа, казвайки:
Аз притежавам истинското дхарма око, чудния ум на нирвана, истинската форма на безформието, неуловимата дхарма врата, която не почива върху думи или букви, а е специално предаване извън свещените книги. Това аз поверявам на Махакашяпа.
По този начин чрез дзен се развива метод, който се концентрира по-скоро върху директното преживяване, отколкото върху рационалните вероучения или разкрити писания. Според дзен мъдростта се предава не чрез думи, а чрез поредица от преки предавания на мисълта от учител на ученик. Последователите на дзен смятат, че тази поредица продължава непрекъсната от Буда до наши дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар